Музиката е до такава степен вплетена в усещането ми за идентичност, че е много трудно да я разгранича от себе си
Из мислите на едно момиче, което обикаля света с цигулка на рамо.
Името на това момиче е Грета Мутлу. А фамилията ѝ е с турски произход и означава "щастие" - това, което излъчва, когато разказва за цигулката си, за музиката и за незабравимите изпълнения в любимите ѝ концертни зали - "Концертгебау" в Амстердам, "Елбфилхармони" във Франкфурт, Парижката филхармония и "Барбикан" в Лондон. Понякога свири между 10 и 12 часа на ден, но това не я отегчава: "В момента, в който свърша репетиция, продължавам да мисля за музика или за следващото произведение, което трябва да науча. Не мога да кажа, че работата ми е лесна, но ми носи огромно удовлетворение".

Нейната история не е от типичните, в които амбициозни родители записват детето си да учи тайните на музикален инструмент, чието име трудно може да изрече.

С цигулката се срещат върху гардероба на баба ѝ, когато детското любопитство я подтиква да се покатери върху него. "Така прави всяко 4-годишно дете", смее се и си спомня за щастието и вълнението, което изпитала, когато намерила инструмента.

"Заявих на майка си, че ще свиря на цигулка. Естествено тя подходи доста скептично. В следващите три години продължавах да настоявам и на 7-годишна възраст ми позволиха да започна уроци.".
Въпреки че родителите ѝ са икономисти и не са в сферата на изкуствата, те я подкрепят "повече, отколкото всяко дете може да си мечтае".

Грета Мутлу завършва Националното музикално училище "Любомир Пипков" и след това решава да продължи обучението си в Америка и Канада, защото винаги е имала вътрешното влечение да пътува, да опознава света и различни школи на свирене.

"Америка беше в ярък контраст с живота ми тук и в началото не беше много лесно, но получих страхотен житейски опит". Въпреки трудните моменти младата цигуларка успява да вземе дипломи от университета "Карнеги Мелън" и Института по музика в Кливланд, също и от училището "Глен Гулд" в Канада. Обучават я едни от най-добрите американски педагози като Пол Кантор и Андрес Карденес.

Избира обаче да се върне в Европа, за да бъде по-близо до роднините и приятелите си в България. И някак естествено стига до идеята за мястото: една от столиците с най-богата музикална история.
"В Лондон се появих с един куфар и казах: "Здравейте, аз съм тук и свиря на цигулка", разказва Грета Мутлу. Обяснява, че заминала за столицата на Великобритания, защото градът дава добри възможности на младите музиканти да се реализират - "веднъж на човек да му излезе слава, че свири достатъчно добре и е достатъчно свободен, телефонът не спира да звъни".

Възхищава се на Лондон, който от векове е на гребена на вълната в културно отношение, а през годините е бил дом на композитори като Георг Фридрих Хендел и Йозеф Хайдн.
Градът, в който сега живее, я среща и с нови идеи. Освен че свири с едни от най-големите оркестри в Европа, Грета Мутлу участва и в няколко други проекта. Един от тях е новосъздаденият струнен квартет "Мириад", с който гостува в България през декември на поредицата за камерни концерти "Мотив".
С всеки от членовете на квартета се запознава в различен период от живота си, но Лондон е градът, който ги събира заедно.

"Една вечер решихме да посвирим за удоволствие на чаша вино и до края на вечерта беше ясно, че от това ще излезе нещо по-сериозно". Създаването на струнен квартет описва като "да си намериш житейски партньор" - трябва да са събрани правилните характери, да говорят на един и същ музикален език и на сцената да се чувстват комфортно заедно.